Featured post

Воцек и Чугра – Соня и сала

29 години без Димитър Воев.

В началото на годината поработих върху „Соня и сала“ и адаптирането ѝ за китара. Най-добре звучи на чисто, а ако се използва кубе, което има phaser симулация или поне някакво странно ехо, следва да се доближи до записа, който всички познаваме. Акордите звучат така:

Dm
Между краката ти
G         C    
изгряла е греда.
Gm      C
Вземи я Соня,
Bb
тя е сала ти.
Gm       C
От мен е Соня,
Bb
за сала ти.

Dm
Не знаеш ли,
       G         C 
че неродените деца
Gm        C
израстват хубави
     Bb
като ябълки.
Gm      C
И ти си вкусната
       Bb
за мен ябълка.

Dm      F 
Черен параклис
Gm
във съня,
Am
мраморни усмивки.
Dm      F      Gm
Бели градини и пера,
        Am
аз ще те повдигна.

Dm     F         Gm
Соня и салът във кръвта,
       Am
аз със тях ще литна.
Dm     F            Gm
Соня и салът във смъртта,
       Am
аз до тях ще стигна.

Dm
Червени устни
        G     C
духат в моята гора,
Gm       C
ръцете ми притискат
Bb
тялото ти,
Gm         C
във твойта плът
       Bb
потъва ралото ми.

Dm
Не знам дали ще стигнем
G           C
до семейността,
Gm       C 
но ще си спомням кръвта
      Bb
по чаршафа ти
Gm        C 
и сбогом, мила,
       Bb
това е краят ми.

Dm      F 
Черен параклис
Gm
във съня,
Am
мраморни усмивки.
Dm      F      Gm
Бели градини и пера,
        Am
аз ще те повдигна.

Dm     F         Gm
Соня и салът във кръвта,
       Am
аз със тях ще литна.
Dm     F            Gm
Соня и салът във смъртта,
       Am
аз до тях ще стигна.

Акордите, които използвам са стандартни, като едиснтвено ла-то е на пето прагче.

За земните хора, войните и смисъла

– Но вашата планета живее в мир.
– Днес, да. Но в други дни ние имаме войни, толкова ужасни, колкото са ужасни войните, които сте виждал и за които сте чел. Ние нищо не можем да направим, затова просто си затваряме очите пред тях. Не им обръщаме внимание. Ние прекарваме вечността, наблюдавайки приятни моменти, като например днес в Зоологическата градина. Това не е ли хубав момент?
– Да.
– Това е едно от нещата, които земните могат да се научат да правят, ако вложат достатъчно усилие: да съсредоточат вниманието си върху хубавите периоди от време и да не обръщат внимание на страшните.
– Хм – каза Били Пилгрим.

из “Кланица пет”, К. Вонегът

Последен спомен от Ники

Когато оздравя, започнахме да си говорим по-активно. Депресивните ни характери имаха рядка линия на сходство. Така ми се искаше, когато се пооправи времето да се видим. Вероятно ще се видим някъде другаде, в друго време и пространство, но винаги ще помня последната песен, която ми сподели. Тя е на Black. Ще си я сложа тук, за да я запомня, както помня и тебе, Ники.

Black – Ravel in the rain