Краси

June 17, 2022

Днес денят е от онези, в които не мога да изкрещя отговор на някои въпроси. Но е хубаво, че валя силно, макар и за малко. Ледените топчета по перваза на прозореца заглушиха отговорите. Това има своите предимства.

две години

Днес имам малък повод за празнуване, колкото и да съм се опитвал да бъда аритуален. Харесва ми да съм чист. Въпреки всички крейвинги, моментни трудности и откровено непосилни дни, сякаш си струва. Не смея да се зарадвам, защото всяка радост ми изглежда като разлята бутилка олио, а в на Анушка ръката винаги има по една готова за разливане. Особено в комбинация с обострена депресия, радостта е доста подвеждаща.

Калина дойде с торта и огромен балон под формата на цифрата две. Щастлив съм.

измих си чиниите

От няколко месеца съм в депресия. В последните седмица-две е доста обострена. Едва намирам ресурс да се справям с рутинните си задължения.

Реших да водя дневника си за депресията тук, защото психическите и емоционалните състояния са едно от онези табута, за които не се говори. А аз пиша в блога си вече почти 18 години, независимо каква е инкарнацията му през времето. За тези състояния трябва да се говори. Познавам много хора, които не говорят, защото го намират за слабост. Трябва да се говори за всичко. Хората са крехки и слаби и това не е срамно.

Успях да си измия чиниите. Оправих леглото, измих чиниите, направих си кафе. Вече нямам сила.

Чакам бурята да отмине.

the point of no return

На централния плаж в Бургас има огромен графит, на който пише „point of no return“. Когато за първи път видях този графит си помислих, че отново съм Раул и отново ще е по-трудно, отколкото ми се ще да бъде.

Как се разви историята сетне? Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм или не съм Раул, защото той няма значение.

Когато видях графита, отговорих с „there’s no way out of here“. И това беше така. Нямаше, а и не ми се вижда да има. Защото е хубаво. Красиво е, приятно е, щастлив съм.

За трети път през живота ми се случва да съм някъде, без да гоня графици, да имам безкраен списък със задачи, да се боря с това да вместя всички желания в тиктакащата кутийка, от която сам често искам да избягам.

Беше красиво в Бургас. Не знам дали е вярно твърдението, че морето може да отмие тънкия мазутен слой от лошотия, който е прегърнал душите ни, но се надявам да успее някога с моята.

Щастлив съм.