„Изкуствен интелект“ в този блог

Вече всяка публикация в този блог има свое водещо изображение.

Няма как да се отрече, че т.нар. „изкуствен интелект“ е изключително модерен и популярен. Без да влизам в кой знае колко остър спор относно това какво е генеративен визуален модел и изкуствен интелект, само ще споделя скептицизма си по отношение на така популярния страх как не е далече времето, в което Скайнет ще ни превземе. Далече е.

Доста дълго време ми се искаше да сменя темата на блога, както и направих в крайна сметка. Текущата ми харесва много и вероятно в следващите години ще си остане част от това място. Тя предлага нещо, което много отдавна ми се искаше да използвам – „featured image“. В общи линии може да се приеме, че е нещо като thumbnail, който се използва в общата част на сайта, т.е. там където се листват публикациите.

Заглавната картинка (ако това е добър превод за featured image) се визуалира в началната страница на сайта. С малко хитрост премахнах опцията да се показва и като част от съдържанието на публикациите. Така си го представях години наред.

Използвам няколко такива генеративни модели, които бълват изображения. Не съм се спрял на нещо конкретно, по-скоро ми харесва да експериментирам. Дотук съм пробвал възможно най-популярните и възможно най-малко популярните модели. Пробвал съм отворени, пробвал съм и комерсиални. Пробвал съм такива, които генерират изображението чрез изчисления на външни сървъри, пробвал съм и генерирани на лаптопа ми. В общи линии разликите са изключително големи, дотук най-много ми харесват stable diffusion и DALL-E.

Начинът, по който добавям водещите изображения е следния:

– пиша текста на публикацията
– пускам го към модела с указания за стила, който очаквам да използва
– добавям съответните настройки като тагове, категории в публикацията, докато се генерира изображението
– свалям изборажението (понеже лицензите го позволяват) и го добавям в медия колекцията на сайта
– публикувам

Реших да го използвам този подход, защото така или иначе блоговете са медия, която кажи речи никой не следи, но поне да изглежда красиво, когато се намери сечението между текст и вузуализация.

Някои резултати са добри. Други – задоволителни.

Ще продължа да действам така, докато корпорациите зад „изкуствения интелект“ не си променят лицензионните политики.