измих си чиниите

От няколко месеца съм в депресия. В последните седмица-две е доста обострена. Едва намирам ресурс да се справям с рутинните си задължения.

Реших да водя дневника си за депресията тук, защото психическите и емоционалните състояния са едно от онези табута, за които не се говори. А аз пиша в блога си вече почти 18 години, независимо каква е инкарнацията му през времето. За тези състояния трябва да се говори. Познавам много хора, които не говорят, защото го намират за слабост. Трябва да се говори за всичко. Хората са крехки и слаби и това не е срамно.

Успях да си измия чиниите. Оправих леглото, измих чиниите, направих си кафе. Вече нямам сила.

Чакам бурята да отмине.