- Лондон – поради хиляди причини това е моето вкъщи. Също така не трябва да забравяме: north London forever.
- Пловдив – обективно още едно от моите вкъщи места
- Кара дере – макар да има шанс да го загубим и шибаните руски хотели да изникнат като гъби, дерето е мястото, на което ми трябваха пет минути за комоцио, после да плувам докато не изчезне гората. Който не си е правил кафе и не е писал в компанията на заблуден кълвач вероятно няма да разбере магията на това място.
- Бари – никога не съм си мислел, че въпреки ужасните обувки ще пердаша десетки километри дневно и ще ми е толкова приятно.
- Истанбул – малко ми трябва, за да се забъркам в приключение, като Истанбул беше мястото, в което хостът цяла вечер ме черпеше пилешки крилца, чай и накрая ме навиваше да стана съпруг на племеницата му – журналистка, уволнена от вестника, защото имала глупостта да пише някакви неща срещу Ердоган. Всяко излизане ми беше като в детските години – приятни хора, с които се говори лесно и са готови да те почерпят с нещо сладко за ужас на ендокриноложката ми.
- Берлин – никога не съм стъпвал там и никога не съм си тръгвал от там.
- о. Форьо – напук на скапания стокхолм и още по-скапаните фашистки микроорганизми, които се скрепяват в Швеция, ако един ден имам възможност, ще си купя Форьо и ще обявя културна сепарация от целия свят.
- Лефлор, САЩ – поредното място, на което никога не съм ходил. Там обаче има една неприобщена част – Берклеър. Там преди един век и една година, по време на бране в памукова плантация се ражда краля на блуса.
- Кения – и да се загубим в някоя плантация, докато кафето зрее.
- София – всъщност дори след толкова години, София е еднот от местата, на които мога да се загубя и да обикалям с часове, като час по час откривам нови и нови места. Никога няма да ми омръзне да обикалям и да си представям диалози, които са се чували от прозорците на сградите около старите квартали. Единствения ми проблем със София са дълбоките драскотини, които оставя всяко едно руско име на булевард или улица.
by
Tags:
Leave a Reply