всички нови страхове

Нова година, нови страхове. Два месеца не успях да намеря време да пиша тук, да е жив и здрав тефтерът ми. Половин молив изписах в него.

Един от страховете, с които влязох във вече не чак толкова новата година не е нов, по-скоро е по-силно обострен в последните известен брой години. Страхът, че всичко е загубено. И то е именно такова.

Далеч не съм конспиратор, но все повече се опитвам да стигна до някакъв извод #кой поляризира балончетата. Има някаква все по-ясно изразена линия, по която се движи и моето балонче, и противоположното му. Не мога да си го обясня. Моето балонче държи да бъде чуто и разбрано. В същото време държи да не чува и не разбира бълбуканията на другите балончета.

Това прави комуникацията ни по-трудна. Когато общувам с разнообразни хора, все по-силно усещам, че се опитват да ме убедят в нещо, да ми продадат нещо. А на мене определено не е лесно да ми се продаде каквото и да било, защото не приемам нищо наготово.

За щастие, все по-добре и по-ясно виждам какви да проблемите в общуването и какво мога да опитам да направя, за да покажа, че не е нужно да крещим, за да бъдем чути. Имам опит в това да живея живот, в който от крещене да ми се скъсат гласните струни, но въпреки това да не бъда чут.