БАВНО

Със закъснение от няколко месеца, но твърдо следвайки максимата, че е по-добре да позабавиш нещо, отколкото да го пуснеш недовършено. Това по-горе е първото филмче, което правя и за което съм отделил повечко време за разписване и размишление. Малко е странно, защото липсва основен компонент, обаче нямаше как да го преправям, когато беше вече готово.

Докато се занимавах с филмчето, стигнах до проблеми, които мисля, че не съм способен да реша. Например – не успях да напиша такава история, в която персонажите да говорят. Много ми се искаше да има една пластика на движението, каквато всъщност не успях да създам. Мислех да наема актьори, които да изиграят онова, което трябва да изиграят. В крайна сметка се разделих с това намерение, защото сам за себе си не успях да развия достатъчно добре идеята за движение, която в този случай заместих с друго движение, метафорично, но не много удачно. Много ми е трудно да опиша онова, което трябва да се изживее. Трябваше ми движение, което е толкова ефирно, колкото е “Orfeu e Eurídice” на Пина Бауш, но все пак да е по-…бавно. За следващия път, в който ми потрябва красиво движение, ще си наема хореограф, понеже хореографите имат оня опит, че да си представят онова, което трудно ще обясня.

Другото, което не бях правил, беше чисто технически-ориентирано. Понеже още през миналата година се опитах да накарам мой приятел китарист да развие мотив, който да използвам като музикална тема, а той не успя да смогне заради свои ангажименти и участия, тая година около два месеца пробвах някакви неща сам, с моите скромни музикални умения. Озовах се в центъра на чудния звуковъртеж. Трябваше да експериментирам ужасно много, включително с този розов шум и смесването му с китарния етюд – амплитуди, наместване и тъй нататък. Отделно от основния фон, трябваше да прибегна до ресурсите на freesound, където открих всичко онова, което не мога да направя вкъщи. За щастие, необходимите ми звуци бяха лицензирани като “публично достояние” и нямах никакъв проблем да ги използвам дори в конкурс.

Впрочем, още едно наблюдение. Когато за първи път сглобих филмчето и му сложих музика, тя беше Tubular bells на Майк Олдфийлд, която пасваше идеално, защото беше от 09:45 до ~12:30 минута, а в тоя отрязък го има онова музикално прозрение, което се търси в по-некомерсиалния джаз. Та, когато беше сглобено с въпросната музика, ми харесваше, защото пасваше идеално и създаваше онова, което нарочно не бях монтирал – конфликта. Уви, ако филмчето беше останало само с тази музика, трябваше да си го гледам вкъщи и да го показвам на приятели, защото нарушава авторските права на Олдфийлд. Не очаквам висока оценка или каквото и да било участие в някакви мероприятия, защото с тази си музика, шумове и звуци, липсва конфликта. Иначе беше интересно.

Та…такива работи. Сега работя над още няколко неща. Докато работя върху тях усещам умората. Не от малкото бебе, което ми скубе брадата, за да се събудя и да си играем. Дори не от книгите, които чета едновременно и едва смогвам да смеля какво се случва, заради бързото прескачане от сюжет в сюжет. Може би малко ме изморява работата, която започва да бъде по-изтощителна, отпреди четири години.

Все едно, де, важни са изводите. С доста повече старание и развиване на разни умения, след време може би ще се получават по-интересни филмчета. Обаче и малко се тревожа за това, че е много трудно да намериш целева група, която с удоволствие ще гледа стилизирани до неузнаваемост персонажи, които стоят пред статична камера и действията им ще запълват липсата на реплики. Засега – толкова. Следващия път – повече. Другото – на стената.

“БАВНО” в Alabalism.eu

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.