Категории

Може би в последните над 15 години категориите тук, в този блог не са се променяли. Докато пишех последното изречение в някакъв смисъл се стреснах колко време е изтекло и как блогът, откакто съществува, винаги е бил свободния остров, към който мога да отплувам. Въпреки всичките си премеждия, трансформации и започвания „на чисто“, той е съществува. Пази историята, дори да го пренебрегвам.

Не знам дали някога ще се върна към интензитета на писане в блога. Вероятно няма да мога. Не защото вече не е „модерно“, друга е причината и тя в момента няма значение.

Ето ни тук, 15 години по-късно. Правя на пръв поглед една малка промяна. Но зад нея стои една цяла концепция, която на моменти ми се вижда твърде мащабна. Свързана е с писане.

От днес вече има категория Inkarus.

В изминалите години имах доста сериозно желание да направя софтуер, който да е в помощ на писателите. Разгледах наличните софтуери. Голяма част от тях са чудесни. Обаче има един недостатък. Полезните им функции са налични единствено в платените версии. Няма да давам примери, защото имената на тези софтуери не са важни. Съвсем естествено е такива дребни неща като „нужно е да платите 200 долара, за да използвате тази функция“ предизвикват погнуса в мен.

За да реша този проблем, започнах да работя върху разработването на свободен софтуер, който да бъде верен друагар и съюзник на хората, които пишат. Нарекох го Inkarus. Името идва от английската дума за мастило (Ink) и английското изписване на Икар (Icarus). Може би не е най-доброто име за софтуер, но ми харесва. Надявам се съдбата му да не е сходна с тази на Икар.

Inkarus е свободен софтуер (почти на финалната права на първата си версия), който би трябвало да може да работи върху повечето операционни системи, вероятно чрез docker. Все още не съм стигнал до тази част от разработката.

В процеса на създаването на този софтуер много мислих как мога да го оформя, освен собствено github хранилище или организация. В някакъв момент ще поработя малко над самостоятелен сайт на Inkarus. Паралелно с това реших да работя върху Substack и Medium профили, които частично или изцяло са свързани с Inkarus. Не защото не мога да го правя тук, а защото в тези платформи мога да си помечтая за по-голяма аудитория. Профилите на текстовете там са други. В събстак пиша някак по-лични неща, свързани с Inkarus, докато в Medium мога да работя в посока да пиша по-дълбоки текстове, които се четат бавно.

При всички случаи лично за мен Inkarus помага, когато седна да пиша разказ или част от нещо по-голямо. Обикновено в главата ми е хаос, когато пиша. Предполагам, че при всички ни е така. Обаче с Inkarus получавам възможност да организирам този хаос и да му придам поне някаква форма. Профилирането на персонажите е много детайлно, например. В самия редактор лесно мога да потърся някой персонаж, ако поискам. За момента основните елементи, които съм разработил са:

Персонажи – Изключително детайлен профил, на косъм от лексиконен. Персонажите могат да имат връзки помежду си и това се оказа ключово за бързото припомняне в процеса на писане. Връзките между персонажите могат да се видят под формата на групирана таблица или на граф на отношенията.

Бележки – Често когато пишем, имаме нужда от това да си водим бележки. Хрумки, идеи, записки какво трябва да направим. Всичко това е лесно достъпно през редактора или през самостоятелна страница. В редактора могат да се търсят и бележки.

География – Стори ми се изключително ценно да има секция за география, която условно наричам „Места“. Местата са важна част от света, който писателят изгражда. Често има локации, които са важни за историята. „Вълшебната гора“, „Реката на забравата“, имена на градове и прочее. Тъй като не искам да ограничавам хората само до определен тип географски локации, съм оставил и възможност за въвеждане на „персонализиран“ тип. Така всеки може да въведе каквото си иска, ако е важно за историята му.

Събития – В процеса на писане имаме два типа събития. Такива с точни дати и такива, които нямат нужда от дати. В Inkarus вторите се наричат „абстрактни“. Абстрактно събитие е концептуална точка във времето, като „В началото“ или „Залезът на цивилизацията“, без конкретна дата. Те могат да бъдат въведени, за да се построи автоматично времева линия, в която се гради историята. Доволен съм от хрумването за тази функционалност.

Предмети – Често в историите има специални предмети, които са от ключово значение. Например „Ключ за врата към Нищото“, „Скиптър на знанието“ или подобни. Те могат да се въведат от писателя и лесно да се намерят в редактора.

Чернови – Една от най-важните части в процеса на писане са черновите. За да се стигне до писане на чернова, трябва да бъде създадена „част“, към която тя ще принадлежи. В Inkarus, частите са особено полезни, защото позволяват групиране на свързани глави в по-големи логически блокове — например по теми, сюжетни линии или времеви етапи. Схващате логиката.

Редактор – Както вътрешно го наричам The Editor. Там се случва най-приплетената логика. Отгоре изглежда един прост редактор, но той е най-важната част от Inkarus. В него автоматично се подчертават (под формата на линкове) споменатите персонажи (или техните псевдоними), географските места и предметите. Когато се щракне върху тези линкове се зареждат малки прозорчета с профил на съответния персонаж, място или предмет. Подчертаването не е натрапчиво, но помага на писателят при нужда да си припомни някой детайл, който може да му е важен за историята. Освен това през редактора лесно може да се разгледа всеки реквизит, който е създаден. Добавил съм функция за автоматично запазване на ревизията на черновата. Интервалът се настройва през „Настройки“. Разбира се, има и бутон за ръчно запазване. Всички ревизии са достъпни и могат да се разгледат бързо, както и да се възстановят при нужда. Редакторът поддържа режим за заемане на целия екран, което за мен е ключово, защото така намалява разсейването и мога да се фокусирам върху текста. Разбира се, има и режим за четене, при който писателя може да прочете черновата, която е написал.

Знам, че не го обясних много добре. Вероятно съм пуснал десетки грешки в текста тук, но блогът ще ми прости. В момента бързам, защото до края на годината трябва да съм успял да пусна публично първата стабилна версия на свободния софтуер Inkarus.

Категорията тук в блога ще използвам, защото скоро това ще се превърне във важна част от живота ми. Ако всичко проработи, дори ще ми носи малък доход. Може ли софтуерът с отворен код да носи доход? Сам по себе си – може и да не може. Обаче съм направил Patreon профил, който ще ми помогне да предоставям среда за използване на Inkarus за тези хора, които искат да го използват, но нямат възможност.

Стана твърде дълго. За жалост в момента все още не е добра идея да показвам публично екранни снимки. Скоро и това ще се случи. Скоро ще пусна разказ за това как от нещо дребно, като писането на софтуер, изцяло успях да се върна към писането. Ще сложа и линкове, в случай, че имате желание да ми ударите едно рамо.

До скоро.