Колкото и абсурдно да звучи, в последните около двадесет години се опитвах да намеря филми, които в ранното ми детство ми бяха направили впечатление от кабеларката или от VHS касетите, които имахме или наемахме.

Въпреки скептицизма ми по линия на „изкуствения интелект“, именно към него се обърнах преди няколко седмици, защото ми трябваше последното парченце от пъзела.

Самото преживяване да гледаш филми в края на 90-те за мен беше невероятно. Беше като да погледнеш през прозорец към задния двор на нискобюджетното презокеанско кино. Le fond absolu. Имаше своята романтика, защото тъкмо светът влизаше през телевизорите и ние не знаехме какво да правим с него. Толкова години по-късно все още не знаем.

Ениуей, това е списъкът филми, придружен с разходка в спомените.

Prototype (1992) / Прототип

Тъкмо навлизаше визуалната концепция за киборги. Често го излъчваха в произволен следобед в работната седмица. Накратко – инвалидизиран ветеран се опитва отново да може да ходи и се включва в програма, която го превръща в киборг. Разбира се, накрая човешкото надделява, защото е трудно да приемем, че една машина може да е по-добра от човек, колкото и това всъщност да е вярно.

За много малко дете тази концепция беше плашеща. Толкова години по-късно – вече ми е още по-плашещо.

Това беше най-трудният филм за намиране и без да преувеличавам, периодично го търсех в интернет. Покрай това търсене изгледах всички боклучави филми за киборги. Това е най-боклучавият.

Convoy Buddies (1975)

Симоне и Матео са по-евтината версия на Бъд Спенсър и Терънс Хил. Филмът проследява съдбата на ортаците по неволя, които са подведени да прекарат оръжия до някъде си.

За мен беше забавно, защото много харесвах Бъд Спенсър, дори дълги години си мислех, че това е филм, в който именно той участва. Това направи търсенето изключително трудно, но поне се запознах с цялата му филмография.

Ако харесвате тупаници и престъпници, които ги раздават и получават – това е чудесен избор.

IT (1990) / Клоунът ТО

Ни най-малко не се шегувам, точно така го бяха превели в кабеларката – Клоунът ТО. Може би това е най-разпознаваемите филми в списъка. Още по-притеснителният нюанс идваше от мъжът, който по това време озвучаваше всички филми по видеотеките.

Вероятно и сега филмът би ми харесал. Вероятно бих го гледал отново, при това скоро.

Имам спомен, че повторенията на „късните филми“ бяха планирани за рано сутринта. Когато ми извадиха апендикса, гледах Клоунът ТО може би три пъти. За една седмица. В ранните часове, след като родителите ми отидат на работа.

Dead men don’t die (1990) / Мъртвите мъже са живи

Страховития превод на заглавието ни отвежда към един филм, който е много неща – смешен, тъжен, нелеп, абсурден, криндж и тъй нататък. Страховит – не.

Бари Бароун е водещ на новините, който бива убит. Жената, която чисти в телевизията го съживява с вуду заклинание и го превръща в зомби. След това и други убити. Тези зомбита ѝ помагат в борбата с „лошите“, а тя помага на Бари да чете новините, макар да няма много живец в себе си.

Saturn 3 (1980)

Единствената причина Кърк Дългъс да се съгласи да се снима в този филм е загубен бас. Нямам друго обяснение.

Това е един филм за възрастен бял мъж от Земята, който живее и изследва един от спътниците на Сатурн в компанията на руса бяла жена, която никога не е била на нашата планета. Спокойният им живот бива нарушен от лабилен учен, който им доставя робота от обложката. Роботът функционира с огромно количество човешки мозък. Това е и причината да стане убиец и да иска да бялата жена да е „негова“.

Имахме филма на VHS касета. Вероятно съм го гледал десетки пъти.

Evolver (1995)

Не успях да намеря обложката, която имахме ние в домашната колекция VHS касети, а беше колоритна.

Кайл е хакер и геймър. Компютърджия, както се казваше в ранните 2000-ни. Печели състезание и от Кибертрон (така превеждаха корпорацията) му изпращат занимателен робот, с който да си играят на стражари и апаши в домашна обстановка. Роботът се казва Иволвър.

Започват убийства, а Иволвър е като всеки белотаджия с дългогодишен стаж – не обича да губи.

Оказва се, че роботът е военна разработка, която уж била преправена да е забавна игра. Тъй като пътят към ада е постлан с добри намерения и най-вече тая работа не е като оная – роботът превърта и се опитва да елиминира хората.

2010: The year we make contact (1984)

Тази касетка се появи една идея по-късно, но все пак преди да прочета тетралогията на Кларк, както и преди да разбера на кой филм е продължение споменатия.

Филмът по-скоро следва близо сюжета на книгата, малко мърдане встрани си е позволил да мръдне Питър Хаямс, вероятно защото отговорността е сериозна.

Рой Шнайдер прави интересна роля (след all that jazz) като д-р Флойд. Заедно с бандата горди американски учени се качват на Леонов и отиват да разследват защо Хал-9000 е убил екипажа учени, Бауман и Пуул. Чандра успява да го рестартира, разбират причината и планират връщане.

В някакъв момент се опитват да разберат дали хлорофилът на Европа е свързан със живот, обаче получават снаряд, който минава опасно близко до Леонов.

Междувременно на земята Русия и САЩ са на косъм да се избият, а всеки от екипажите е изпратен на своя си кораб. Дейв Бауман се явява под различни форми на Флойд и му обяснява, че трябва веднага да палят към Земята, иначе положението ще стане страшно. На заден фон мини монолити разяждат Юпитер.

В интерес на истината, след като прочетох книгите, изгледах и двата филма си дадох сметка, че обективно трети и четвърти филм няма как да имат. Просто са твърде комплексни. Въпреки това, може би това е най-интересния филм от кабеларските времена, който ми е попадал.

Digital man (1995) / Дигитален мъж

Феноменалния превод като „Дигитален мъж“ ни пренася към един следовенен свят, в който трудно можеш да разбереш кой е човек, кой е робот.

Терористи открадват кодовете за ядрени бойни глави (или нещо подобно беше, не помня), като правителството изпраща робота от снимката срещу тях, за да спасява нацията. Самолетът, който трябва да го отведе във Вашингтон (или каквото е останало от него) се разбива. Дигиталният мъж, разбира се, оцелява и започва да трепе всеки, който разпознае като заплаха.

Този филм е еталон за консистентност. Филмът беше трагичен тогава, трагичен е и сега.

The dead pit (1989) / Ямата на смъртта

Доктор Рамзи работи в психиатрична клиника и провежда експерименти върху пациентите, защото очевидно Хипократовата клетва през 80-те е била по-скоро препоръчителна. Негов колега го застрелва и зазижда заедно с жертвите му в изоставеното крило на болницата.

Двадесет години по-късно, винаги е двадесет години, в клиниката пристига млада жена без спомени, записана като Джейн Доу. Почти едновременно с нея пристига и земетресение, което отваря зазиданото мазе и връща доктор Рамзи към медицинската практика. Постепенно Джейн разбира, че паметта ѝ не е просто загубена, а е свързана с доктора и неговите експерименти. Оказва се, че тя е негова дъщеря, а труповете в ямата вече не са съвсем трупове.

Следват зомбита, извадени мозъци и финално решение на проблема със светена вода.

Филмът започва като далечен роднина на Кошмари на Елм Стрийт, минава през психиатрията и накрая стига до извода, че за някои медицински усложнения е най-добре да извикате свещеник.

The stuff (1980) / Веществото

Покъртителния превод да не се бърка с The substance, който е отделна категория канализация.

Няколко работници откриват бяла субстанция, която извира от земята. Вместо да повикат специалисти, единият я опитва направо от калта и установява, че е вкусна. Това, приятели, поставя началото на един от най-правдоподобните разкази за американския капитализъм.

Субстанцията е пусната на пазара като десерт под името The Stuff. Няма калории, вкусът ѝ е неустоим и никой не проявява особен интерес към въпроса какво всъщност съдържа. Скоро цялата страна я яде, а едно момче забелязва, че десертът се движи сам и превръща хората в празни отвътре свои слуги.

Конкурентите от сладоледената индустрия изпращат бивш агент да разследва. Той установява, че The Stuff е жив организъм, който не хората изяждат, а той изяжда тях. Унищожават част от него с огън и предупреждават населението, но производителите веднага измислят нов продукт, който е обикновен сладолед с едва 12% от същата субстанция. Достатъчно, за да създава зависимост, но не чак толкова, че клиентът да умре веднага.

Всъщност това е по-малко филм на ужасите и повече маркетингов разказ за капитализма.

Death Wish 3 (1985) / Смъртоносно желание три

Пол Кърси се връща в Ню Йорк, за да посети стар приятел, но го намира пребит до смърт от местна банда. Полицията първо арестува Кърси, а после началникът разбира кого е хванал и му предлага практично решение – Кърси може да убива престъпници, стига от време на време да подава информация и полицията да обира заслугите.

В превода имаше момент, в който се твърдеше, че истинската фамилия на Кърси била „Виджеланти“.

Кърси се нанася в квартала и постепенно въоръжава възрастните му обитатели. Започва скромно с пистолет, но положението ескалира до картечници и ракетомет, поръчан по пощата. Във финала целият квартал се вдига срещу бандата, а нейният предводител е изстрелян от хола през прозореца с противотанкова ракета.

Това е третият филм за архитекта Пол Кърси, който окончателно се отказва от градоустройството и започва да решава проблемите на Ню Йорк с тежко въоръжение. Мамдани да си води записки.

Shadowman (1988) / Човекът сянка

Действието се развива по време на неназована война, в Амстердам, който напомня окупиран град от Втората световна война. Дейвид е полско-еврейски бежанец, който се опитва да стигне до Америка, но остава блокиран в града и принуден да се крие от патрулите.

Чантаджията на дребно Тео му намира убежище на тавана на една къща срещу заплащане. Познато, нали?

Когато разбира, че Дейвид няма пари, настоява той да си тръгне, но изплашеният беглец остава скрит. Постепенно присъствието му променя отношенията между Тео и съпругата му Моник, а първоначалният интерес на търговеца към печалбата отстъпва място на съвестта и съчувствието.

„Човекът сянка“ не е толкова филм за самата война, колкото за страха, самотата и зависимостта от милостта на непознати. В центъра му е моралният избор дали да помогнеш на преследван човек, когато това може да струва собствения ти живот. Всъщност филмът е забележителен по много начини.

Meteor man (1993) / Метеоритен човек

Джеферсън Рийд е кротък учител във Вашингтон, чийто квартал е тероризиран от бандата „Златните лордове“. Една вечер, докато бяга от тях, е ударен от зелен метеорит и се събужда с почти всички суперсили, за които сценаристите са успели да се сетят.

Джеферсън може да лети, макар да го е страх от височини, да вижда през стени, да разговаря с кучета и да усвоява съдържанието на книга само като я докосне. Наученото трае около тридесет секунди, което все пак е повече от наученото при някои форми на образование в САЩ, а за съжаление – и тук. Родителите му го убеждават да защити квартала, майка му ушива костюм и така се ражда Метеорният човек.

Силите му постепенно започват да изчезват и победата над бандата вече не зависи само от него. Накрая съседите също се изправят срещу насилието и филмът стига до симпатичния извод, че един квартал не се спасява от супергерой, а от хората, които живеят в него. Жестока изненада.

Kung fu rebels (1980) / Кунг-фу бунтовници

Четирима странни мастъри на кунгфу, които са обречени да се изправят един срещу друг. Двама използват уменията си, за да помагат на хората, а другите двама искат да останат единствените живи майстори.

Злодеите намират подходящ млад човек, обучават го за убиец и го изпращат да премахне съперниците им. Това, разбира се, води до поредица от двубои, странни бойни техники и обичайния за жанра урок, че да научиш някого как да побеждава велики майстори не означава непременно, че после ще можеш да го контролираш.

Филмът се среща под толкова много заглавия – Kung Fu Troublemaker, Kung Fu Rebels, Trouble Maker Coming и дори Karate Frightmare – че намирането му вероятно е по-трудно от овладяването на самото кунгфу или sick fist техниката на Тен Чен.

В момента подготвям и втора част с филми, които вече не са от кабеларката, а директно извадени от контейнера.