За новото поколение

Израсна поколение, което никога не е живяло лошо. Което не може да си представи какво е дефицит, неизплащане на заплати, мрачна безнадеждност. И на тях, благодарение на малкият жизнен опит или просто поради глупостта им, е много лесно да се внуши, че живеят ужасно. А не по-добре от по-голямата част от човечеството. Най-забавното, постовете и туитовете им, ярко самовнушения, че са нещо. Един клик, едно натискане на копчето, спирането на интернет и вас ви няма. Без своите месинджъри, социални мрежи и айфони сте просто биомаса, скучаещи пораснали имбецили.

Превод на текст от руски форум. Текстът стана особено популярен на 27-28.07.2019

Този текст набра доста популярност, напълно незаслужена. Естествен ход е следващите поколения да са по-облагодетелствани. Това е целта ни. Не е нужно следващите поколения да знаят какво е дефицит, неизплащане на заплати, мрачна безнадеждност. Следващите поколения със сигурност ще знаят и правят повече от това, което ние сме знаели и правим.

Цитираният текст е плод на лоши житейски решения и никой не е способен да ме убеди в противното. Вече не съм във възрастовата рамка “ново поколение”. Виждам, че цялостна подкрепа на тезата се дава идва от хора, които са стигнали едно малко островче на имагинерно спокойствие и от него сочат с пръст и съдят останалите.

О, момент. Малките островчета са най-незащитени от бурните вълни.

Чернобил

Телевизията през 2019 година е много по-различна от експерименталните си форми век по-рано. Преди век телевизията е изглеждала плашещо и крайно нереално. Такъв е мини сериалът на HBO “Чернобил”.

Реалността понякога ражда чудовища. Телевизията ражда шедьоври. “Чернобил” (р. Йохан Ренк) е един от тези шедьоври.

След последния епизод остава горчивина в гърлото. Тук нищо не се е променило и вероятно няма да се промени никога.

Това е.