RSS четец

След вчерашната публикация много бързо получих обратна връзка, за съжаление в IM, не като коментар. Въпросът беше свързан с това дали наистина Google Reader е нещото, което ми липсва и какво използвам за алтернатива.

Отговорът е изключително дълъг. Когато през 2013 година от Google казаха, че ще спират Reader, честно казано не ми беше приятно. Относително често ми се налага да сменям навици, особено дигитални. Нямам проблем да се адаптирам, но с Reader си беше изпитание. В рамките на известен период от време се нароиха алтернативи на Google reader. Такива бяха:

– the old reader
– the-reader.com (или нещо подобно)
– Inoreader (български продукт, никак не лош)

Тези алтернативи обаче за мен не бяха алтернатива. Все нещо им куцаше, все нещо им се чупеше (inoreader имат хубав post-mortem в блога си при един от големите сривове) и като цяло не успявах да се чувствам щастлив да чета там. Да не говорим, че имаха страшни лимитации откъм източници, от които да взимат нови публикации/статии. Изначало всички тези алтернативи предлагаха да се импортира списъка с хранилки (feeds) от Google Reader. Вероятно усетили големия наплив и колко всъщност им коства този наплив и обработка на всички хранилки, наложиха лимит на броя източници. Сетне намалиха още този лимит.

Дълата история накратко е, че известен брой години прекарах в Inoreader. Хем е български продукт, хем е до голяма степен отворен и честен с перипетите. Всичко хубаво, обаче вероятно моят потребителски профил не се вписва в стандартните. В Google Reader имах над 3000 източника на съдържание. Лимитът им беше 15 000, ако не ме лъже паметта. Да, знам, че е изключително много като източници, обaче имам разнообразни интереси и настроения, следователно ми трябват много източници. Е, посочените по-горе услуги не ми даваха тази възможност. Inoreader бързо ме накара да си огранича следените емисии. Голяма част от тях не бяха публикували много отдавна и относително лесно се разделих с тях.

Търпението ми обаче се изчерпа, когато съобщиха на хора с моя потребителски профил, че в свободната версия на услугата им вече се поддържат до 150 емисии. Пацифист съм, майна, ама ми идеше да пребия някого. Не ми е проблем да платя месечна такса, за да чета повече, обаче…не се прави така.

Като стар любител на self-hosted решенията, започнах да търся алтернативи. Вдигнах контейнери за повечето налични open source решения.

След известен брой дни в разглеждане и тестване, фокусът ми се спря върху FreshRSS. Хареса ми колко малко ресурси харчи, а цялото следене на емисиите, за които съм абониран се случва през един елементарен cron job.

От около година използвам този инструмент и съм щастлив и доволен.

P.S. Една от големите ми болки е, че planetplanet отдавна никой не го поддържа като софтуер. Бях започнал опит да го адаптирам за по-съвременни версии на Python, но се отказах, защото така или иначе не ми трябваше просто агрегатор. Това, което FreshRSS ми дава е опцията да категоризирам емисиите.
P.S.2. Причината да търся решение, което е достъпно през итнернет е, че навиците ни много се промениха. Смартфоните се оказва, че са най-често използвания от мен инструмент, когато не съм на някой от лаптопите. Дори да бях завил в тази посока, трябваше да поддържам в синхрон емисиите си в GNU/Linux и OS X, което макар и относително тривиална задача, щеше да води до болки.