Вкъщи

Последните няколко дни са изпълнени с едно особено блоговълнение. Дълги години отлагах идеята да се грижа за това местенце, за моя блог. Бях забравил, че е необходимо да се положат грижи, защото така или иначе тук живеят моите публикации. Е, да, доста осакатени, защото никога не се привързах към „Стената“, както се бях привързал към „Hey, you!“.

Всичко се е променило почти до неузнаваемост. Не съм споделял особено много, но винаги съм полагал старание да държа някаква относително прилична хигиена към социалните мрежи, които използвам. Които по-скоро потребявам. Сега разгледах възможността тук, в основния екран на „Стената“ да се взимат последните ми Instagram снимки. Резултатът ми харесва. Там качвам детайлите, които намирам в заобикалящата ме среда. Бързо, консуматорски настроено, наежено с една деликатна претенция. Интегрирането на автоматичното взимане на последните Instagram снимки ми харесва.

Сигурно ще има още малко технически публикации, които ще носят малко повече ентусиазъм, отколкото се полага, ама…нали това е домът на моите неща, защо да не му се радвам? : )

Все още се чувствам малко странно. Често ми изникват хубави спомени от времето, в което пишех активно. Хващам се на няколко пъти, че казвам „Едно време в блогосферата беше…“, докато разказвам на колегите ми какво представляваше блогосферата. Повече сам се смея на себе си, отколкото те ми се смеят. Малко се дразня на това, че ентусиазмът на техническата организация малко пречи на това, което искам да пиша тук, ама…по-добре е ентусиазмът да го има, отколкото да го няма.

Тези дни ми се ще да напиша някои неща за Ники, който също се превърна в звездоброец, защото дори без да е тук, продължава да ми помага изключително много.

Много неща се насъбраха за разказване.