the point of no return

На централния плаж в Бургас има огромен графит, на който пише „point of no return“. Когато за първи път видях този графит си помислих, че отново съм Раул и отново ще е по-трудно, отколкото ми се ще да бъде.

Как се разви историята сетне? Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм или не съм Раул, защото той няма значение.

Когато видях графита, отговорих с „there’s no way out of here“. И това беше така. Нямаше, а и не ми се вижда да има. Защото е хубаво. Красиво е, приятно е, щастлив съм.

За трети път през живота ми се случва да съм някъде, без да гоня графици, да имам безкраен списък със задачи, да се боря с това да вместя всички желания в тиктакащата кутийка, от която сам често искам да избягам.

Беше красиво в Бургас. Не знам дали е вярно твърдението, че морето може да отмие тънкия мазутен слой от лошотия, който е прегърнал душите ни, но се надявам да успее някога с моята.

Щастлив съм.

Leave a Reply