Category Archives: Зад стената

Всички неприятности са добре скрити зад стени от лъжи, затваряне на очи и манипулации. Шизофрениите, всичко радостно, всичко добро…всичко, което няма място и не помага да се поддържа статуквото, се намира зад стени.

БАВНО

Със закъснение от няколко месеца, но твърдо следвайки максимата, че е по-добре да позабавиш нещо, отколкото да го пуснеш недовършено. Това по-горе е първото филмче, което правя и за което съм отделил повечко време за разписване и размишление. Малко е странно, защото липсва основен компонент, обаче нямаше как да го преправям, когато беше вече готово.

Докато се занимавах с филмчето, стигнах до проблеми, които мисля, че не съм способен да реша. Например – не успях да напиша такава история, в която персонажите да говорят. Много ми се искаше да има една пластика на движението, каквато всъщност не успях да създам. Мислех да наема актьори, които да изиграят онова, което трябва да изиграят. В крайна сметка се разделих с това намерение, защото сам за себе си не успях да развия достатъчно добре идеята за движение, която в този случай заместих с друго движение, метафорично, но не много удачно. Много ми е трудно да опиша онова, което трябва да се изживее. Трябваше ми движение, което е толкова ефирно, колкото е “Orfeu e Eurídice” на Пина Бауш, но все пак да е по-…бавно. За следващия път, в който ми потрябва красиво движение, ще си наема хореограф, понеже хореографите имат оня опит, че да си представят онова, което трудно ще обясня.

Другото, което не бях правил, беше чисто технически-ориентирано. Понеже още през миналата година се опитах да накарам мой приятел китарист да развие мотив, който да използвам като музикална тема, а той не успя да смогне заради свои ангажименти и участия, тая година около два месеца пробвах някакви неща сам, с моите скромни музикални умения. Озовах се в центъра на чудния звуковъртеж. Трябваше да експериментирам ужасно много, включително с този розов шум и смесването му с китарния етюд – амплитуди, наместване и тъй нататък. Отделно от основния фон, трябваше да прибегна до ресурсите на freesound, където открих всичко онова, което не мога да направя вкъщи. За щастие, необходимите ми звуци бяха лицензирани като “публично достояние” и нямах никакъв проблем да ги използвам дори в конкурс.

Впрочем, още едно наблюдение. Когато за първи път сглобих филмчето и му сложих музика, тя беше Tubular bells на Майк Олдфийлд, която пасваше идеално, защото беше от 09:45 до ~12:30 минута, а в тоя отрязък го има онова музикално прозрение, което се търси в по-некомерсиалния джаз. Та, когато беше сглобено с въпросната музика, ми харесваше, защото пасваше идеално и създаваше онова, което нарочно не бях монтирал – конфликта. Уви, ако филмчето беше останало само с тази музика, трябваше да си го гледам вкъщи и да го показвам на приятели, защото нарушава авторските права на Олдфийлд. Не очаквам висока оценка или каквото и да било участие в някакви мероприятия, защото с тази си музика, шумове и звуци, липсва конфликта. Иначе беше интересно.

Та…такива работи. Сега работя над още няколко неща. Докато работя върху тях усещам умората. Не от малкото бебе, което ми скубе брадата, за да се събудя и да си играем. Дори не от книгите, които чета едновременно и едва смогвам да смеля какво се случва, заради бързото прескачане от сюжет в сюжет. Може би малко ме изморява работата, която започва да бъде по-изтощителна, отпреди четири години.

Все едно, де, важни са изводите. С доста повече старание и развиване на разни умения, след време може би ще се получават по-интересни филмчета. Обаче и малко се тревожа за това, че е много трудно да намериш целева група, която с удоволствие ще гледа стилизирани до неузнаваемост персонажи, които стоят пред статична камера и действията им ще запълват липсата на реплики. Засега – толкова. Следващия път – повече. Другото – на стената.

“БАВНО” в Alabalism.eu

Още малко за мустаците

Преди да напиша предходната публикация, имах две хипотези. Едната я прочетохте, тя се отнасяше за Цветан Василев и привидната му връзка в Дж. П. Морган. Другата хипотеза, която имах, отново беше в същата посока, обаче авторитетът, иконата пред Цветан Василев, изненада, е Атанас Буров. Впрочем, ако започнем да дълбаем в тая посока, бихме намерили интересни допирни точки, които, ако се свържат по подходящ начин, би се получило едно от най-страшните чудовища в съвременния свят.

Сега ще се концентрираме върху едни детайли, които, ако някой (ми) помогне да развием и разработим, бихме могли да дадем категоричен отговор на въпроса: “Кой?”. Ще развия своята хипотеза за Цветан Василев и манията му да притежава най-много. Поради оскъдните данни, които са достъпни, образът, който изниква пред моите очи може да не е никак правилен. Не претендирам да съм прав. Затова приемете, че написаното е моя си интерпретация, моя си хипотеза, мой си образ, мои спекулации.

Впрочем, Атанас Буров също е имал мустак.

Банките

Банката, която е създал и управлявал Атанас Буров, носи името “Българска Търговска Банка”, която ще наричаме БТБ. Цветан Василев, чрез сложна схема от кръгове, полукръгове и прочее свои фирми, е мажоритарен акционер в “Корпоративна Търговска Банка”, която ще наричаме Сградата, в която са се помещавали служителите на БТБ се е намирала в София, ул. Граф Игнатиев №10. На същия адрес днес бихте могли да откриете главния офис на КТБ. Собствеността върху сградата претърпя доста интересни промени на собствеността, които на кратко можем да обобщим така: КТБ продаде на себе сграда, за която ще плаща наем. Това се наложило, тъй като банките трябва да имат капитал, който трябва да има финансово покритие. Тъй наречената капиталова адекватност. Според БНБ капиталовата адекватност на КТБ е доста съмнителна в последните години и се движи на ръба на допустимото. Впрочем, това е практика, която упражняват и другите банки.

Чрез КТБ, която можем да наречем “банката на Василев”, тъй като той има най-сериозно влияние в съвета на директорите, са финансирани редица сделки, някои, които будят сериозно подозрение. Такова подозрение, обаче, Атанас Буров не е будел никога, тъй като, според мотивацията на решенията му се крие чиста (на пръв поглед) цел била да създаде и развие индустрия, тъй като е има подкрепа от френски, немски и английски банкери. Не ми се разсъждава как банкери от тези страни са били задружни през двете световни войни, но приемам, че парите са над войната и кръвта.

Само като допълнителен факт, Василев не крие, че е горд да работи в офиса, в който е работил Буров. Обаче не преминава границата, ето какво казва: “Не съм толкова суетен да стоя на бюрото на Буров”.

Фондове, дружества и крокодили

Застрахователно дружество “България” е създадено, без изненада, от Атанас Буров. Юпитерът Цветан Василев не успя да привлече в наситената си орбита фонд “Доверие”.

Познавам една влиятелна фигура в българския клон на ING. От него знам как работят дружества с фокус застраховане, пенсионно осигуряване и тъй нататък. Ето какво ми разказа С. от южна България.

Дружества от подобен тип работят по следния начин – тъй като доста държави са приели закони за второ задължително пенсионно осигуряване, ежемесечните постъпления на свежи пари са невъобразимо огромни. Ако в една такава структура има 20 000 наети на щат служители, то най-важни са около 3000 от тях. Това са хора, които управляват пари по следния начин – инвестират ги като стимулират стартиращи бизнеси, фалиращи бизнеси, строителни бизнеси…инвестират във всичко, което би могло да донесе минимална печалба. С други думи, ако инвестират в адекватен бизнес план, търсят бърза възвращаемост на инвестицията. Обикновено в ING се търси възвращаемост в рамките на 24 до 36 месеца.

В смисъла на казаното от С., следва, че дружество като “Доверие” е необходимо на Цветан Василев, защото осигурява непрекъснати, задължителни и сигурни свежи парични постъпления, с които могат да бъдат финансирани определени начинания – закупуване на заводи за стъкла, футболни клубове, строителни фирми с фокус сухопътно строителство.

Застрахователното дружество “България” е изплатило ужасно много пари на застрахованите. Няма как да е другояче, защото съществуват прости закономерности. Например, малко вероятно е да настъпи катаклизъм, който да накара застрахователното дружество да изплати (за един месец) по-голяма сума, отколкото е постъпила.

Кладенци и камили

“Петрол” е българска фирма, която има малко над осемдесет годишна история. Логично, занимава се с петрол. За жалост не е най-големия разпространител на преработен нефт и няма най-голямата верига бензиностанции. Без да е тайна или изненада, зад основаването на “Петрол” стои Атанас Буров.

Също така, за хората, които се интересуват от български дружества с многогодишна история, не е тайна, че дружеството претърпя известни сътресения. Тия сътресения се точеха и все още се точат около шест години. Целия драматизъм се въртеше около това кой да притежава “Петрол”. Един от двамата мощни акционери, Денис Ершов, се е появявал не веднъж и два пъти в телевизионни предавания. В тия предавания разбрахме, че Митко Събев скрил акционерната книга, в която не били вписани джиросаните (т.е. прехвърлените от едно лице на друго) акции, следователно не може да се изясни кой точно има по-силно влияние.

Познавам бивш член на маркетинговия екип на “Петрол”. Той отговарял за фирмения вестник. Напрежението между акционерите пъплело надолу по веригата, докато не стигнало почти до момчетата и момичетата, които студували по бензиностанциите.

В резултат на тая грандоманска битка, която вестниците умираха да наричат “война”, “Петрол” губи ефективността си. Тоест, чистата печалба намалява със сериозни темпове. Това води до трудно обслужване на кредитите, които има. За задълженията към осигурителните дружества да не говорим. Да не говорим и за заплатите. Моят познат, бивш служител на “Петрол” ми каза, че е напуснал на четвъртия месец, в който не получил заплатата си.

Необслужените кредити водят към допълнителни наказания. Как да се избегнат тези наказания, респ. нови непосилни разходи? Естествено. Чрез рефинансиране на кредита. Кой би имал полза от рефинансиране на задълженията на “Петрол”? Всяка банкова институция? Може би някой, който е вманиачен по делата на Атанас Буров?

За съвсем кратък период от време КТБ успява да излапа най-апетитната част от активите на “Петрол”. Чрез съдебен изпълнител, който успява да изземе активи, с които са обезпечени рефинансиранията.

Това са известните ни дейности на Цветан Василев. Разбира се, той се опитва да затвори кръга около себе си и бизнесите, които управлява. Към богатото портфолио на дейността на Василев включваме купуването на Креди Агрикол, бившата Емпорики, сложното за доказване притежание на Булгартабак, Юри Гагарин и Слънце. Между другото, ако съм прав в съжденията си за идолизирането на Буров, то цигарения бизнес е оня тотем, който доказва правотата ми. Български предприятия, със солидна история. Ако този тотем е реален, ще съм дал съвършеното доказателство, че именно Василев държи Булгартабак, която е собственост на офшорна фирма, която е собственост на друга офшорна фирма, която е собственост на друга офшорна фирма, която пък е собственост на физическо лице.

За цигарите и хората

дори няма смисъл да отваряме дума. Вертикалната структура позволява на лавките да поемат загуби на стойност един акциз. Не знам дали знаете, обаче в лавките, които се откриват, се предлагат три кутии цигари на цената на две. Себестойността на цигарите е в рамките на малко пари. Гилзи, тютюн, картон. Заедно с режийните разходи за единица човекочас, осигуровки, амортизация на машини, поточна линия, разходи за електричество и тъй нататък, себестойността на кутия цигари с двадесет къса варира между един и два лева. Остатъка е акциз.

Хубаво би било да се активират някои органи, защото е забранено да се продават продукти на стойност по-ниска от тази, на която са произведени. Ако помислим, че с цел привличане на клиенти лавките губят десетки хиляди левове на ден, редно би било да си зададем въпроса кой покрива тая загуба. Уви, поведението и разума на пушачите са толкова задимени, че силно се съмнявам да мислят за нещо друго, освен за безплатната кутия.

В опит да се затвори кръга около цигарите, вече има фирма, която ще се занимава с производството на цигарени гилзи. Гилзата е цигарата без тютюна, пояснявам за хората, които не пушат.

Първокласно пътуване, хайвер и футболни отбори

Не съм почитател на футбола, но съм достатъчно информиран, за да знам, че за бизнесмените е престижно да притежават футболни отбори. За богатите бизнесмени. Тогава, когато не им стига да си мерят капиталите, самолетите, яхтите, започват да си мерят стойностите на спортните отбори, които притежават.

Такъв е случаят и с ПФК Ботев. Футболният отбор получава своите дотации, а единствено се очаква футболистите да играят подобаващо интересен футбол, доколкото футболът би могъл да бъде интересен.

Цветан Василев не крие, че през КТБ е собственик на ПФК Ботев.

Цялата тая работа, цялата тая съвкупност от съвпадения ме озадачава. Като изключим френската Банка, която КТБ изкупи, съвсем естествено ще забележим, че всичките други фирми са традиционни, характерни и изключително богати откъм преживявания и истории. Понеже си обещах, че няма да отварям дума за вестници и телевизии, ще се опитам да разчопля тия ми въпроси, на които трудно намирам отговор.

Защо Василев се опитва да завладее всичко, което може да завладее?

Тук отговорът идва съвсем първично и необмислено. На мене започва да ми се струва, че цялото желание на Василев да бъде преуспял и успешен живее в равнината на същото желание при Делян Пеевски. Отговорът могъл да бъде:

Мама

Всичко, което изброих по-горе най-вероятно е желание за доказване, материално свидетелство за успех. Впрочем, Пеевски също казва, че е млад и успял. И все така не излиза от сянката на майка си.

Понеже трудно бих могъл да намеря достатъчно близък до Василев контакт, ще се наложи да използвам малкото му публични изяви. Уви, познанията ми в психологията са съвсем начални, но за сметка на това достатъчни, за да мога да изградя един образ и да вникна в живота му. Понеже се занимавам с изграждане на образи, ще си направя експеримент. Ще използвам щрихите и детайлите по-горе, ще ги припиша и излея в материалната форма на човек. По този начин, ако не съм прав в предположенията си за образа и психиката на Василев, то поне ще съм упражнил изграждането или довършването на един образ.

Намерих някои снимки, може би повечето са популярни, от едно празненство по случай победа на футболния отбор “Ботев”. На това празненство, Василев е фотографиран как играе танци, които са типични и характерни единствено за една определена група хора – почитателите на популярния фолклор, т.е. на чалгата. Това означава, че нищо човешко не му е чуждо. Щом прави това, съвсем възможно е в офиса на Атанас Буров да звучат екзотични и противоречиви произведения на тази музика. Опитът ми говори, че (почти) няма хора, които са почитатели на тази култура и нямат проблеми с алкохола.

За чалгата. Тая култура има много важна цел – да бъде популярна, лека и забавна. Точно тук не искам да коментирам отношението си, но да речем, че съм ограничен, предубеден и резервиран. Познанствата ми с хора, които харесват това, което харесва и Василев, като изключим един ядрен физик, но той е онова изключение, което потвърждава правилото, ме навежда на мисълта, че тази музика – лекият жанр – се предпочита от хората, които имат куп проблеми, с които не могат да се справят. Напълно е възможно да правя грешно заключение заради малкото хора от този кръг, които познавам, но в общия случай хората, които танцуват и щракат с пръсти, нямат достатъчен капацитет да осмислят произхода на проблема. Смятам, че случаят на Василев е точно такъв. Смятам, че той прави всичките тези неща, с цел да разреши проблем, на който не може да намери корена.

Ктиторството (спонсорирането на храмове и нарисуването на портрет на спонсора) изглежда е някакъв опит да заплати за измамите и натрупаните грехове, които може би има. Именно за прословутото ктиторство и портретите ще стане дума малко по-нататък, дотук е напълно достатъчно да се вметне, че е хубаво да се обърне внимание на текста на песента “Masters of war” на Боб Дилън.

Другото свидетелство, което успях да открия, е аудио-визуално. Запис на лекция, която Василев води пред студенти от УНСС. Тя също е лесно откриваема в мрежата. Ако внимателно се вгледаме в начина на говорене пред голяма група от хора, ще отбележим сериозната паническа атака, която го е обзела. В записа, който е с достатъчно добро качество, ясно изразено се усеща ускорения му пулс, задъхването, опитът да избегне погледите на студентите. Това са признаци на паническа атака, ама примери като от учебник. Тая паническа атака, според мен, е плод на излизането на Василев от защитената среда на Граф Игнатиев №10 или другото място, на което се чувства сигурен – съблекалнята на футболистите на “Ботев”.

В друго видео, което успях да намеря, наследника на Буров говори колко е щастлив от победата на футболистите. Говори клишетата, които говорят всички футболни хора, когато предпочитания отбор печели. Типично, както съм забелязал в публичните речи на собственика на бейзболния отбор на Ню Йорк, като нов собственик на спортен отбор, Василев говори за бъдещите проекти, които има, за това, че финансирането не е проблем, че иска повече победи и прочее. В интервюто, което дава за спортните медии, дикцията му прекрасна и видимо се чувства уверен. За сметка на това, в лекцията, която води пред студентите на УНСС, прави всячески опити да излезе извън четенето на текст от листа пред него. Опитва се да развие тезата си с допълнителни примери, които са общоизвестни, но въпреки всичко се чувства крайно некомфортно. Гримасите, които прави докато превключва четенето на текст от лист и свои собствени разсъждения са характерни за неуверените хора. Ония, които се опитват да изразят свое мнение, но не могат да намеря необходимите аргументи, за да го защитят.

Всичко дотук изброено го обрисува като средностатистически човек, който няма капацитета да се справи с натежалите проблеми. Като масовия българин, който е невероятно добродушен и невероятно неуверен и със слаб волеви компонент. Обаче. Защо Василев изглежда така? Защо изкупува характерни български (и не само) бизнеси? Защо подражава на Буров?

Малко по-горе споменах ктиторството. До неговия портрет, имаше нарисуван портрет на съпругата му. Никога не съм обичал да се ровя в интимните взаимоотношенията между двама души, поне не и в тая посока, обаче е важно да го спомена. За разлика от типичния бизнесмен, половинката на Василев изглежда като него – средностатистическа. Не изглежда млада, надуваема, издута с ботокс и силикон. Това е малко озадачаващо. Възможно е да се радва на щастлив брак и прекрасен семеен живот в уют и разбирателство. Обаче е възможно и другото – тая женица да е оставен отпечатък от присъствието, от образа на майката. Мисля си ги тия работи, защото само и единствено така си обяснявам поведението на Василев.

Виждал съм подобно поведение в няколко средни бизнесмени, около които съм се навъртал по линия на поставени задачи от техническо естество. С един от тях се сприятелихме до толкова, че да говорим на лични теми. Вече не мога да говоря с него, понеже избяга от България. Обаче в разговорите ни на лични теми, постоянно ме разпитваше за моята майка. В течение на разговорите, все по-усилено се опитваше да разбере защо нямам проблеми с майка ми или причинени от нея. Когато му обяснявах, че няма смисъл да се концентрираме върху грешките на родители си, както и няма смисъл те да се концентрират върху нашите, понеже всичко е минало, средният бизнесмен ми каза, че може би съм прав, обаче остават някои неизлечими следи. Затова намерил жена, впоследствие и любовница, които имат характера и нрава на майка му. Понеже сега нея я нямало, той се грижил подобаващо и за двете. От тях очакваше, доколкото сам издаде в няколко разговора, да получи одобрение, приласкаване, признание на делата му. За добро или лошо, линията на познанството и близостта ни бе прекъсната, отново по техническа линия. Свърших си техническия ангажимент към него и неговия бизнес, стиснахме си ръцете и остана уговорката да се явя след месец, за да проверя как точно се използва моето техническо решение. Три седмици след ръкостискането, този човек изчезна. Хубавият му номер, с изобилие от деветки, отговаряше, че абонатът е извън покритие. Така и не се поинтересувах дали някой ще продължи да използва решението ми.

Обаче остана любопитството. Средният бизнесмен беше изградил няколко сравнително успешни реализации на иначе тривиални проекти. Разбира се, трябва да съм глупав, за да повярвам, че е започнал от нулата, минал е през спестяванията и е стигнал до джип G класа по изцяло изряден начин. От цялото ни познанство разбрах, че ежегодно средният бизнесмен даряваше пари в църквата, в която неговата майка е посещавала с удоволствие.

Тук идва разминаването. Цветан Василев е изографисан в храм, който се намира в Брезник (обл. Перник), а не в Габрово, откъдето е родом. Обаче, според студент на съпругата на Василев, тя има силни интереси и влечения в района на гр. Перник. Това навежда на естествената мисъл, че е съвсем възможно да съм прав в съждението си, че дейността на Цветан Василев почива и се развива върху сериозен проблем в детството, разрив в отношенията между него и майка му. Такъв проблем пасва, а и допълва постните детайли и щрихи, с които разполагаме и които са общодостъпни в мрежата.

Всъщност, това дава и категоричен отговор пред кого Василев иска да се докаже, но само прекалено близки и запознати със семейната среда на Василев биха могли да отговорят защо и как е настъпил разрива и докъде може да стигне Василев в опитите си да разреши тези проблеми. Ако активите, които управлява, и които са на стойност няколко млрд. лева са достатъчен ресурс да задоволи манията си и да разреши проблемите си, то не ми се мисли каква би била следващата му стъпка.

Едно е сигурно, обаче. Ако съм прав в предположенията си за психологическите проблеми на Василев, това доказва, че той е пряко свързан с изкупуването на изброените в началото фирми. Не на документи.

Без отговор остана въпроса защо точно Буров е обект на манията на Василев. Отговорът е елементарен – в една друга епоха, точно Буров е онзи влиятелен човек, макар и не само той, който не се притеснява да експериментира, да влага, да влага, да влага и да очаква. Тази сила сигурно е достатъчна, за да може Буров да е идеалът на Василев. Възрастта на Василев предполага, че е чел с интерес истории за успешното индустриално съществуване на България…и може би индустриалното съществуване на САЩ.

Мамо, ще построя ли стената?

Начинът, по който е развита паяжината около фирмите, които управлява никога няма да бъде разплетена. По-скоро ще се оплитат още и още фирми, още и още активи и пари, докато тая паяжина не натежи ужасно много и не се скъса. Когато се скъса, съдбата на Василев ще се приплете със съдбата на Буров – ще свърши в затвор. Това, разбира се, може и да не се случи. Може вместо паяжината да се скъса, Василев да привлече нови и нови паяци с проблеми с майките си. Други, освен Пеевски. Те ще заздравят паяжината. Колкото повече я заздравяват, толкова повече свидетелства ще трупаме за властния образ на майката.

Понякога се надявам, че виждам връзки там, където не съществуват. Има заболяване на психиката, което обяснява защо хората търсят връзки, които не съществуват. Колкото и много да искам да греша, в този случай линиите се приплитат толкова много пъти, че са ми нужни много сериозни внушения и бой по гърба, за да затворя очи и да не се притеснявам, че стената ще става все по-дебела и по-здрава. Василев я е построил добре и кадърно.


За написването на публикацията съм използвал няколко човека, на които бих могъл да се доверя. Освен това, използвал съм пасажи от анализи, статии и интервюта, които са свързани с КТБ и Цветан Василев и са публикувани в: Преса, Капитал, Банкеръ, Мениджър, Медиапуул, 24 часа, както и видео от лекция на Василев в УНСС и репортаж на спортна телевизия.