Category Archives: Един от тези дни

Всеки ден е “един от тези дни”, в които се случва всичко или не се случва нищо. Което не е удачно да бъде скрито зад стената или изложено пред нея, остава част от “един от тези дни”, в които сте затворили очи и съзнание, за да дочакте по-бързо падането на мрак и времето за сън.

the point of no return

На централния плаж в Бургас има огромен графит, на който пише „point of no return“. Когато за първи път видях този графит си помислих, че отново съм Раул и отново ще е по-трудно, отколкото ми се ще да бъде.

Как се разви историята сетне? Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм или не съм Раул, защото той няма значение.

Когато видях графита, отговорих с „there’s no way out of here“. И това беше така. Нямаше, а и не ми се вижда да има. Защото е хубаво. Красиво е, приятно е, щастлив съм.

За трети път през живота ми се случва да съм някъде, без да гоня графици, да имам безкраен списък със задачи, да се боря с това да вместя всички желания в тиктакащата кутийка, от която сам често искам да избягам.

Беше красиво в Бургас. Не знам дали е вярно твърдението, че морето може да отмие тънкия мазутен слой от лошотия, който е прегърнал душите ни, но се надявам да успее някога с моята.

Щастлив съм.

За земните хора, войните и смисъла

– Но вашата планета живее в мир.
– Днес, да. Но в други дни ние имаме войни, толкова ужасни, колкото са ужасни войните, които сте виждал и за които сте чел. Ние нищо не можем да направим, затова просто си затваряме очите пред тях. Не им обръщаме внимание. Ние прекарваме вечността, наблюдавайки приятни моменти, като например днес в Зоологическата градина. Това не е ли хубав момент?
– Да.
– Това е едно от нещата, които земните могат да се научат да правят, ако вложат достатъчно усилие: да съсредоточат вниманието си върху хубавите периоди от време и да не обръщат внимание на страшните.
– Хм – каза Били Пилгрим.

из “Кланица пет”, К. Вонегът

Извънредно положение

Това е един от онези записи (както ги нарича Григор), които оставям като бележка върху Стената, за да мога един ден да разказвам за това как за първи път като възрастен човек видях как незнанието предизвиква паника, а паниката – “извънредно положение”. Ще ми се никога да не бях виждал:

– как мъж бие жена, защото е взела последните десет хляба
– как двама мъже си крещят кой колко хляб иска да вземе
– как жена, слабичка и невзрачна, влачи четири чувала с картофи
– как има двадесет човека опашка пред аптеката
– как няма зеленчуци в зеленчуковия магазин
– как се прави над триста лева сметка в аптека
– как всеки говори за короната
– миймовете за короната
– черният хумор за короната
– затварянето на заведенията заради короната
– паниката за маски
– паниката за храна
– паниката