– Но вашата планета живее в мир.
– Днес, да. Но в други дни ние имаме войни, толкова ужасни, колкото са ужасни войните, които сте виждал и за които сте чел. Ние нищо не можем да направим, затова просто си затваряме очите пред тях. Не им обръщаме внимание. Ние прекарваме вечността, наблюдавайки приятни моменти, като например днес в Зоологическата градина. Това не е ли хубав момент?
– Да.
– Това е едно от нещата, които земните могат да се научат да правят, ако вложат достатъчно усилие: да съсредоточат вниманието си върху хубавите периоди от време и да не обръщат внимание на страшните.
– Хм – каза Били Пилгрим.

из “Кланица пет”, К. Вонегът

Това е един от онези записи (както ги нарича Григор), които оставям като бележка върху Стената, за да мога един ден да разказвам за това как за първи път като възрастен човек видях как незнанието предизвиква паника, а паниката – “извънредно положение”. Ще ми се никога да не бях виждал:

– как мъж бие жена, защото е взела последните десет хляба
– как двама мъже си крещят кой колко хляб иска да вземе
– как жена, слабичка и невзрачна, влачи четири чувала с картофи
– как има двадесет човека опашка пред аптеката
– как няма зеленчуци в зеленчуковия магазин
– как се прави над триста лева сметка в аптека
– как всеки говори за короната
– миймовете за короната
– черният хумор за короната
– затварянето на заведенията заради короната
– паниката за маски
– паниката за храна
– паниката