Category: Един от тези дни
без отговори
Днес денят е от онези, в които не мога да изкрещя отговор на някои въпроси. Но е хубаво, че валя силно, макар и за малко. Ледените топчета по перваза на прозореца заглушиха отговорите. Това има своите предимства.
две години
Днес имам малък повод за празнуване, колкото и да съм се опитвал да бъда аритуален. Харесва ми да съм чист. Въпреки всички крейвинги, моментни трудности и откровено непосилни дни, сякаш си струва. Не смея да се зарадвам, защото всяка радост ми изглежда като разлята бутилка олио, а в на Анушка ръката винаги има по една…
измих си чиниите
От няколко месеца съм в депресия. В последните седмица-две е доста обострена. Едва намирам ресурс да се справям с рутинните си задължения. Реших да водя дневника си за депресията тук, защото психическите и емоционалните състояния са едно от онези табута, за които не се говори. А аз пиша в блога си вече почти 18 години,…
the point of no return
На централния плаж в Бургас има огромен графит, на който пише „point of no return“. Когато за първи път видях този графит си помислих, че отново съм Раул и отново ще е по-трудно, отколкото ми се ще да бъде. Как се разви историята сетне? Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм или не…
i heard that the love is blind so i write all my poems in braille Rudy Francisco
За земните хора, войните и смисъла
– Но вашата планета живее в мир.– Днес, да. Но в други дни ние имаме войни, толкова ужасни, колкото са ужасни войните, които сте виждал и за които сте чел. Ние нищо не можем да направим, затова просто си затваряме очите пред тях. Не им обръщаме внимание. Ние прекарваме вечността, наблюдавайки приятни моменти, като например…
