Category: Един от тези дни
Вкъщи
Последните няколко дни са изпълнени с едно особено блоговълнение. Дълги години отлагах идеята да се грижа за това местенце, за моя блог. Бях забравил, че е необходимо да се положат грижи, защото така или иначе тук живеят моите публикации. Е, да, доста осакатени, защото никога не се привързах към „Стената“, както се бях привързал към…
политическо и кратичко.
говорихме си с една приятелка за политика, като споделих следното нещо, което ми хрумна: най-добре се спив сараяна биг дади Ди
без отговори
Днес денят е от онези, в които не мога да изкрещя отговор на някои въпроси. Но е хубаво, че валя силно, макар и за малко. Ледените топчета по перваза на прозореца заглушиха отговорите. Това има своите предимства.
две години
Днес имам малък повод за празнуване, колкото и да съм се опитвал да бъда аритуален. Харесва ми да съм чист. Въпреки всички крейвинги, моментни трудности и откровено непосилни дни, сякаш си струва. Не смея да се зарадвам, защото всяка радост ми изглежда като разлята бутилка олио, а в на Анушка ръката винаги има по една…
the point of no return
На централния плаж в Бургас има огромен графит, на който пише „point of no return“. Когато за първи път видях този графит си помислих, че отново съм Раул и отново ще е по-трудно, отколкото ми се ще да бъде. Как се разви историята сетне? Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм или не…
i heard that the love is blind so i write all my poems in braille Rudy Francisco
